Любовта ми с Явор беше по-трудна и по-объркана от всичко, преживяно преди той да влезе в живота ми.

Срещнах го, когато бях на дъното на отчаянието си и мъжете бяха последното, което ме интересуваше. Онзи, когото обичах пове­че от себе си, ме беше пре­дал и с типичната си безот­говорност беше обърнал гръб на мен и детето ни. А точно тогава Ники тръгва­ше в първи клас. Просто кошмар, от който мислех, че никога няма да се отърва. Но нямах избор – трябваше да оцелея. Успях – с много работа, кутии ци­гари и добри приятели.

На една родителска сре­ща на Ники в 7-и клас се запознах с Явор – бащата на негова съученичка, ко­ято живееше с майка си, а той присъстваше в живота им от време на време. Дори не знам защо разме­нихме телефоните си, кога и как започнахме да се търсим, да излизаме заед­но и срещите ни да завър­шват в дома му. Помня обаче кога за първи път го заведох у нас и го предста­вих на Ники. Бях адски притеснена, все едно съм ученичка и нашите са ме хванали с гадже. Синът ми ме изгледа със стъклените си сини очи и без дума да каже, се врътна и излезе от стаята. Явор ме хвана за ръката, издърпа ми един стол да седна, пога­ли ме и ме успокои, че в началото винаги е така -момчето е стреснато и се страхува да не ме изгуби… Очаквах по-голямо недо­волство от страна на май­ка ми, която живееше с нас, отколкото от Ники. Не­говият гняв ме изненада и ме уплаши.

В никакъв слу­чай не исках война с дете­то си, но и не бях готова да се откажа от Явор. Да имам едновременно син тийнейджър и любим мъж се оказа истинско изпита­ние. Усилията ми да стопя ледовете между Ники и Явор се проваляха. Преди приемах всички команди­ровки, дори покривах и райони на колеги, защото майка ми се грижеше за сина ми, и така изкарвах допълнителни пари. Нало­жи се да прекратя тези пътувания, защото не сме­ех да оставя мъжете сами вкъщи. Ники използва това, че намаляха сред­ствата, с които разпола­гахме, и дори за това об­вини Явор. Не издържах на напрежението непрекъс­нато да съм между двама­та. Не можех повече да по- добре да се разделим за известно време, докато прекипи кръвта на Ники, пък нататък, ако ни е писа­но да сме заедно, ще бъдем.

Явор не позволи това да се случи. Не знам откъде взимаше сили и спокой­ствие да издържи. Не пови­шаваше тон, не отвръщаше на обидите и подигравките на сина ми, правеше се, че не забелязва как го предиз­виква. Когато бяхме трима­та, по-често мълчеше, а ако се намесваше в разговори­те ни, беше за да ме защи­ти. Но го правеше толкова премерено, че дори заяд­ливият ми син нямаше за какво да се хване. Щом ос­тавахме сами, Явор ме пре­гръщаше и повтаряше: „Търпение му е майката, моето момиче. Трябва да издържим, докато Ники се влюби. Тогава и да не иска, ще спре да се занимава с ­нас. Много повече ще му пука за гаджето му, откол­кото за мен и теб…“ Има­ше моменти, в които тази негова теория просто ме вбесяваше, имах чувство­то, че ми се подиграва и дори че не се вълнува от проблема със сина ми. По­някога избухвах, друг път с надежда се гушвах в него и чаках момчето ми да по­расне.

Явор се оказа прав. След много драматични месеци, в които не знам как не полудях, Ники се хвана с едно готино моми­че, с година по-голямо от него. Въпросната Рада го промени и укроти. Нямаше и 50 килограма, но с нея моят баскетболист става­ше по-мек и от пластилин. Тя го амбицира да не за­рязва тренировките, запа­ли го по всякакви хубави неща като каране на коле­ло, обикаляне по пещери, върхове и хижи, снимане на любителски клипчета. Рада го притисна все пак да завърши курса си по ан­глийски и да се яви на из­пит за сертификат. Нави го да изкара шофьорски курс и излизаше с него, когато Явор му даваше колата да тренира кормуване… Ники наистина беше лудо влю­бен в нея и когато усети какво е да обичаш, да си щастлив с някого, да ис­каш да си непрекъснато с него, разбра мен и Явор.

Най-неочаквано синът ми реши да празнува рожде­ния си ден вкъщи, и то не с приятели, а с Рада, с мен, Явор и баба си. Едва ли си е дал сметка какъв подарък ми направи. Той обаче ни­кога нямаше да е възможен, ако моят любим мъж не беше до мен, ако с цялата си обич и мъдрост не ми по­втаряше: „Търпение му е майката…“ Най-после домът и сърцето ми са пълни.

Ина

Майка ми ме прокле – да газя до колене в собствените си сълзи