Най-лошото е, че разби живота на осиновената си дъщеря.

Познавам доста семей­ства с осиновени деца. Едни родители предпочитат да разкрият тайната на сина си или дъщеря си още в най-ранна възраст. Други, може би страхувайки се от по­следствията, не само че крият истината, ами взи­мат и драстични мерки ня­кой „доброжелател“ да не нарани детето им. Отиват да живеят в друг квартал, дори града напускат. Ако аз трябва да решавам, сигур­но ще предпочета първия вариант. Мисля, че така е правилно, ала това съвсем не означава, че упреквам ня­кого или се опитвам да да­вам съвети. Просто искам да разкажа една история, която е съвсем различна и доста абсурдна.

Руси беше добър човек, но мекушав и нерешителен. Може би заради това си остана стар ерген. Минава­ше 45, когато негови родни­ни му доведоха жена от съседен град. Както се оказа по-късно и те не я позна­вали добре, запознали се с Димитрина на някакъв ку­рорт и решили да направят добро и на нея, и на Руси. Двамата подписаха брак, направиха малко търже­ство и заживяха с надежда­та час по-скоро да си родят детенце. Митра, както я на­ричаха всички, беше на 39 и имаше всички шансове да стане майка. И когато най-накрая забременя, Руси беше готов да й прости чепатия характер, неуважени­ето й към свекървата, мързела и лошотията. Нали щеше да става баща, това беше най-важното за него. Заради нея се скара дори със сестра си Катя, която го упрекваше, че докара без­крайни главоболия на роди­телите им, с които младото семейство живееше в един дом.

Митра прекара цялата бременност на легло. На­право побърка всички. За нещастие детето се роди мъртво. И тогава, още в болницата, те си осинови­ха момиченце. Кръстиха го Татяна. Родителите на Руси го отгледаха, защото Мит­ра все се правеше на бол­на. Това не й пречеше да им крещи за щяло и нещя­ло, да ги обижда и тормо­зи. А когато свекърва й един ден паднала в гради­ната, у дома била само сна­хата и дори не я погледна­ла. Оставила я да лежи с часове. Оказало се, че ста­рата е получила инсулт и скоро след това почина. Половин година по-късно погребаха и бащата на Руси. И тогава започнаха безкрайни разправии меж­ду него и сестра му за бащината къща. Катя не иска­ше да прости на снаха си, че умори родителите й. И макар че си имаше апарта­мент, заведе дело за дял от малката къщичка, в която се беше родила.

И тогава се случи нещо необяснимо, поне за мен. За да не изгуби имота, Мит­ра разтръби из целия град, че няма да позволи на Катя да си вземе наследството. Тя имала осиновено дете и трябвало да се погрижи дъщеря й да има покрив над главата. Момичето беше вече на 15, не се разбира­ше с майка си. Научавайки истината в тази трудна възраст, беше наранено и объркано. Първо започна да излиза с много по-възра­стни мъже, мъкнеше се с тях по кръчмите, пропи се, а после се запиля някъде. Ка­заха, че станала проститут­ка. Баща й се поболя и след година почина. Катя спече­ли делото и понеже Митра нямаше пари да й изплати нейната част от наследство­то, продадоха къщата. Наи­стина жалко, че тази лоша жена вкара в гроба толко­ва хора, но най-ужасното е, че разби живота на осино­вената си дъщеря. Оттогава минаха 5 години, а никой от близките не е чувал за Та­тяна.