Човек трудно преживява обратите в живота, особено ако пада надолу. Знаех това на теория, но никак не ми помогна, когато го изпитах в реално­стта.

Работих повече от десет години в една фирма, стиг­нах до най-високото равни­ще на специалист, убедена бях, че тук ще завърша с достойнство трудовата си кариера. Но не всички пла­нирани неща се реализи­рат. Смениха шефа и както обикновено става в такива случаи, той доведе свои хора, а аз трябваше да бъда освободена, разбира се, по взаимно съгласие, за да бъде назначен друг.

Отначало не го приех теж­ко, защото съпругът ми е мениджър на голяма фирма и заплатата му е достатъч­на, за да живеем нормално. Ама не било само до финан­совата стабилност, а и до отношението на хората. Един ден, когато пазарувах, чух реплика зад гърба си: „Най-сетне и на тая й наме­риха цаката, беше шефка, ама сега е никаква.“ Обърнах се и видях една жена, на която бях назначи­ла на работа и дъщеря й, и зет й. Сетих се за оня шоп, който злорадствал, че не иска на него да е добре, а на Вуте да му е зле. До вкъщи все се питах що за народ сме, а после легнах, завих се и цял ден плаках. И така през следващите месеци прекарвах времето си между две стени. Една приятелка ми остана, идва­ше да ме утешава, но без резултат.

Веднъж ми донесе малко кученце, но вече отгледано, можеше да яде всичко. Било от най-интелигентната порода „Голдън ретривър„. Не обичах животните и особено кучетата, но се привързах към него, всеки ден, сутрин и вечер, го раз­хождах из парка. Повечето от собствениците на кучета ме познаваха и ме отмина­ваха, не мога да си обясня защо. Скоро обаче срещнах млад мъж, който разхожда­ше кученце от същата поро­да и на същата възраст. Покрай животинките се за­познахме и започнахме да се движим заедно, говорех­ме си, станахме доста близ­ки. Той бил компютърен специалист, имал офис, не зависел от никого. Опти­мизмът му постепенно ме обхващаше, може би зара­ди младостта и красотата му. Несъзнателно усещах притегателната му сила, но потисках греховното си же­лание. Не беше за дълго. Бяхме седнали на една ска­мейка в парка, стъмваше се. Отсреща, на двайсети­на метра от нас, любовна двойка страстно се целува­ше. Без никакво стеснение жената се надвеси над него. Дългата й коса закриваше всичко, чувахме само стенанията. Моят млад приятел стеснително се наклони към мен да ме целуне. Беше ми толкова хубаво, че не изпи­тах никакви угризения.

И така започнахме всеки ден, експериментирахме позите и се наслаждавах­ме взаимно. Стъпих здра­во на краката си, захванах се с каквото най-добре мога да върша – регистри­рах си счетоводна къща. И си казах – майната му на всичко, и на общественото мнение, и на морала, и на хорската злоба. Важното е, че отново започнах да на­мирам радост в живота, сякаш някой беше завъртял колелото му.

Маргарита

Животински инстинкт