Не знам защо все на мен се случват какви ли не каръщини. Затова не играя тото – страхувам се, че точ­нокогато забравя да си пусна фиша, ще вземат да излязат моите числа.

Ще споделя с вас само една история, за да разберете що за кутсузлийка съм.

Кибичех си на работно­то място, където в момен­та беше настъпило небива­ло затишие, когато из­веднъж чух трополене по коридора, викове и сума­тоха, а след секунди по­край прозореца ми притичаха колеги и колежки, подскачаха с ръце към не­бето, радостно крещяха и се смееха. Отпред имаше огромна тераса, която беше над козирката на централния вход на хоте­ла, в който работех. След като се вгледах по-добре, разбрах, че хората ловят банкноти,, които падаха някъде от високите етажи! Дори започнаха да ми чу­кат по прозореца да изля­за и аз да си хвана някоя пара.

Аз обаче не посмях да напусна работното си мя­сто, защото само ако мръднех, трябваше да да­вам обяснение пред начал­ството къде съм била, ко­гато са ми звънели. Бях телефонистка в хотелската телефонна централа и за мен нямаше нито кафе, нито почивка. Можех да отида до тоалетната, само ако някой ме заместеше за тези 4-5 минутки. Веднъж бях помолила фризьорка­та за малко да поседи на моето място, за да се изпишкам. И тя, милата, до­тича пред вратата да ме пита: „Какво значи уан оу оу ейт?“ Видяла, че се звъни настоятелно и натис­нала копчето под светеща­та лампичка. Мъжки глас й казал, че иска да го свърже със стая 1008, оба­че на английски, който тя не знаеше. Обясних й как­во трябва да направи и случаят приключи благопо­лучно.

Поради тези обстоятел­ства, в деня, в който валя­ха пари от небето, аз не посмях да изляза и да си събера. Не зная кой колко улови, но всички бяха стотачки. Ръководството на хотела нареди на служите­лите да оставят събраните пари на рецепцията, да не би някой да си ги потърси. Естествено, никой не ги предаде, но и никой не ги потърси. И досега си мис­ля, че бяха фалшиви, но това са само мои съмне­ния. А откъде са полетели, никой не разбра.

Тази криза уби всичките ми мечти