Какъв човек съм аз? Отнех мъжа на сестра си, а после си тръгнах!

Искам и аз да ви разкажа своята печална любовна история

 

Имам сестра, която през 2009 г. се запозна по интернет с едно мом­че, което живееше на 500 км от нас. Често разговаряха по скайпа и там ме запозна с него. Той много ми допадна – имаше като моите сини очи, беше голям красавец, вечно усмихнат, но много хитър. Дойде в нашия град и ние със сестра ми го посрещнахме на автогарата. Кога­то го видях на живо, изпитах съща­та тръпка, както когато го виждах на камерата. Само че сестра ми си беше неговото момиче.

Един ден обаче двамата с него се оказахме сами вкъщи и тогава той ме прегърна и целуна и ми призна, че иска да е с мен. Аз исках също­то, но не можех да причиня болка на сестра си. Обаче чувствата, кои­то изпитвах, бяха по-силни от мен и от всичките ми задръжки. Така за­почна нашата тайна любов с Павел. Бях негова и го желаех с цялата си душа и сърце. Макар че, признавам, в началото не бях още влюбена, а само привлечена. Харесваше ми сексът с него и мислех, че е само временно увлечение. Но после си дадох сметка, че го обичам.

След време той ни покани със сестра ми да му отидем на гости и да се запознаем с родителите и брат му. Брат му Сашо много ме хареса и пожела да му стана гад­же. Съгласих се, за да забравя грешната си любов с Павел, но не успях. Ситуацията адски се обърка, защото ревнувах Павел от сестра си, той пък ме ревнуваше от брат си и веднъж той настоя да се събе­рем четиримата. После най-спокой­но обясни на Сашо и сестра ми, че двамата с него се обичаме, и те, раз­бира се, останаха като гръмнати и ни намразиха. Отказаха дори да ни виждат, а ние с Павел се събрахме да живеем заедно.

Всичко вървеше добре, докато сестра ми не сключи брак с бивше­то си гадже. Тогава много ме забо­ля, защото за пръв път осъзнах как­во съм направила. Заради мен тя набързо се омъжи за човек, когото не обичаше. Добре че им се роди прекрасно детенце и с времето тя се привърза към съпруга си. Сдобрихме се с нея и досега сме в пре­красни отношения, но аз усещам, че вътрешно в себе си никога няма да ми прости, че се намесих в любов­та й.

Аз продължих да живея с Павел, само че той започна много да ме ревнува. Не ми позволяваше да из­лизам никъде без него и на мен взе да ми писва. Една сутрин разбрах, че съм бременна, а той беше на върха на щастието, че ще става баща. Аз също исках това дете, но си дадох сметка, че не мога да жи­вея с мъж, който ме ревнува, а в същото време флиртува с други жени. В един момент съвсем ми писна и му казах да се маха от жи­вота ми, защото не искам да го виж­дам повече. Павел си тръгна, без да ми каже и дума. Малко след това замина за чужбина. След няколко дни махнах бебето, защото нямаше да се справя сама с отглеждането му.

Скоро след раздялата ни тръгнах с друго момче и набързо се омъжих за него. Искаме бебе, но все не се получава. Може би Господ ме на­казва? Напоследък не се разбирам с мъжа си и все по-често ми мина­ва мисълта да се разделим и всеки да поеме по пътя си.

Вчера ми се обади Павел и ми каза, че не може да ме забрави и иска отново да бъдем заедно. Как­во ще стане по-нататък, не знам, но искам поне за миг да бъда с него, пък каквото ще да става!

 

Отмъщението е ястие, което се сервира студено

 

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар