Искам и аз да ви разкажа своята печална любовна история…

Имам сестра, която през 2009 г. се запозна по интернет с едно момче, което живееше на 500 км от нас. Често разговаряха по скайпа и там ме запозна с него. Той много ми допадна – имаше като моите сини очи, беше голям красавец, вечно усмихнат, но много хитър. Дойде в нашия град и ние със сестра ми го посрещнахме на автогарата. Когато го видях на живо, изпитах същата тръпка, както когато го виждах на камерата. Само че сестра ми си беше неговото момиче.

Един ден обаче двамата с него се оказахме сами вкъщи и тогава той ме прегърна и целуна и ми призна, че иска да е с мен. Аз исках същото, но не можех да причиня болка на сестра си. Обаче чувствата, които изпитвах, бяха по-силни от мен и от всичките ми задръжки. Така започна нашата тайна любов с Павел. Бях негова и го желаех с цялата си душа и сърце. Макар че, признавам, в началото не бях още влюбена, а само привлечена. Харесваше ми сексът с него и мислех, че е само временно увлечение. Но после си дадох сметка, че го обичам.

След време той ни покани със сестра ми да му отидем на гости и да се запознаем с родителите и брат му. Брат му Сашо много ме хареса и пожела да му стана гадже. Съгласих се, за да забравя грешната си любов с Павел, но не успях. Ситуацията адски се обърка, защото ревнувах Павел от сестра си, той пък ме ревнуваше от брат си и веднъж той настоя да се съберем четиримата. После най-спокойно обясни на Сашо и сестра ми, че двамата с него се обичаме, и те, разбира се, останаха като гръмнати и ни намразиха. Отказаха дори да ни виждат, а ние с Павел се събрахме да живеем заедно.

Всичко вървеше добре, докато сестра ми не сключи брак с бившето си гадже. Тогава много ме заболя, защото за пръв път осъзнах какво съм направила. Заради мен тя набързо се омъжи за човек, когото не обичаше. Добре че им се роди прекрасно детенце и с времето тя се привърза към съпруга си. Сдобрихме се с нея и досега сме в прекрасни отношения, но аз усещам, че вътрешно в себе си никога няма да ми прости, че се намесих в любовта й.

Аз продължих да живея с Павел, само че той започна много да ме ревнува. Не ми позволяваше да излизам никъде без него и на мен взе да ми писва. Една сутрин разбрах, че съм бременна, а той беше на върха на щастието, че ще става баща. Аз също исках това дете, но си дадох сметка, че не мога да живея с мъж, който ме ревнува, а в същото време флиртува с други жени. В един момент съвсем ми писна и му казах да се маха от живота ми, защото не искам да го виждам повече. Павел си тръгна, без да ми каже и дума. Малко след това замина за чужбина. След няколко дни махнах бебето, защото нямаше да се справя сама с отглеждането му.

Скоро след раздялата ни тръгнах с друго момче и набързо се омъжих за него. Искаме бебе, но все не се получава. Може би Господ ме наказва? Напоследък не се разбирам с мъжа си и все по-често ми минава мисълта да се разделим и всеки да поеме по пътя си.

Вчера ми се обади Павел и ми каза, че не може да ме забрави и иска отново да бъдем заедно. Какво ще стане по-нататък, не знам, но искам поне за миг да бъда с него, пък каквото ще да става!