С Илия се запознах на един благотворителен кон­церт. Като разбра къде ра­ботя, ми сподели, че по-го­ляма от неговата драма едва ли има. Без да любо­питствам и настоявам, той сам ми разказа какво му се е случило.

Преди десет години пъту­вал с колата си за Варна да се види с годеницата си. Карал доста бързо, защото нямал търпение да уточнят подробностите около сват­бата им. Малко преди да на­ближи един от градовете по пътя си, буквално от нищо­то пред него изскочило дете. Илия извъртял волана, но не могъл да избегне удара и малкото телце прелетяло над колата. В първия мо­мент решил, че е убил дете­то, и с треперещи крака едва излязъл от автомобила си. Но момченцето било живо. Той го грабнал, а в този момент се показал и възрастен човек. Оказало се, че дядо и внуче събира­ли билки, когато малкият изведнъж се втурнал към шосето. Докато възрастни­ят човек му извика да спре и да се огледа, белята ста­нала. Илия качил и двамата в колата и веднага ги зака­рал в болницата. Лекарите спасили момчето, но нара­няванията му били такива, че едва ли някога щяло да проходи.

Имало и разследване и макар да се доказало, че случилото се не е по Него­ва вина, Илия изтърпял ня­какво леко наказание. Този инцидент белязал живота му. Мъжът отложил сватба­та си, а не след дълго на годеницата му й писнало да го чака да излезе от депре­сията и набързо си намери­ла друг мъж. Тогава Илия посветил живота си на де­цата, пострадали при ката­строфи, и на тези, остана­ли без родители. Започнал да обикаля детските отделе­ния по травматология из страната и домовете за си­раци и да прави дарения, купувал лекарства, меди­цинска апаратура, играчки, храна.

Единствената му цел била да печели повече, за да може да дарява повече. Но колкото повече дарявал, тол­кова по-виновен се чувствал. А вечер, затворел ли очи, виждал една и съща карти­на – как детето изскача на пътя. И разбрал, че ще е така, докато е жив. Единственото му спасение било да продължава да прави добро. Макар че, като се разделях­ме, ми призна, че не вярва някога да изпита удовлетво­рение. Защото заради него едно момче завинаги е оста­нало приковано в инвалидна количка.