Скъпа, няма не мога…Сара Джесика Паркър или как се става легенда!

Сара Джесика Паркър разказва за жонгльорските си способности, които й помагат да държи във въздуха кариерата си на актриса и продуцент, плюс моден бизнес и благотворителна дейност, като същевременно остава пълноценна майка на три деца

Казват, че в средата на 40-те една жена е в своя разцвет. Наясно е, че вече не е млада, но и с кристална представа как иска да изживее остатъка от дните си. „Разцвет“ е кра­сива дума, но в случая „лудница“ съвсем точ­но описва ситуацията на нарастващия брой по-възрастни майки, които на тези години се оказват във въртележката на отговорната работа, мъничките деца, дома, семейството… и трябва някак да съхранят себе си и здравия си разум. А какъв по-добър пример за това от Сара Джесика Паркър (46), бивша балерина и театрална актриса, настояща продуцентка и мегакинозвезда, видна модна икона и отдадена майка на две момичета и едно момче?

„Като кораб, избягващ айсбергите“, дава с усмивка тя определение на ежедневното си движение от задача на задача. Вечер в леглото прави „стратегическото планиране“ за след­ващия ден, не по-различно от това на голяма част от жените в нейното положение: „Какво точно трябва да свършиш, как децата да стигнат от точка А до точка Б, за да можеш ти да се заемеш със служебните си задължения и евентуално да вместиш някъде и приятелства­та си, защото и те имат нужда от внимание. Това, което ме удивява, е колко много успяваме да направим в рамките на 24 часа.“ Със Сара Джесика закусваме в ресторант в горната част на Манхатън, макар че нейната закуска прилича повече на обяд. Тя признава, че денят й започва доста преди 7 и затова в 10 идеята за обедна храна вече звучи блазнещо. Раз­бира се, актрисата би могла да си позволи мно­го повече свобода и по-малко отговорности. С филмите, парфюмите и рекламните си догово­ри Сара Джесика може спокойно да назначи по двама лични асистенти на всеки член от семей­ството си. „Но нашата организация е съвсем проста,“ заявява тя. Двегодишните близначки Лорета и Табита имат бавачка, а шофьор помага с графика на 8-годишния Джеймс Уилки. За останалото се грижат сами Сара Джесика и съпругът й Матю Бродерик. „Никой от хората, които ни помагат, не живее у нас. Двамата c Mamk) сме родители на пълен работен ден. Тоба е много Важно за нас, защото какъв е сми­сълът да имаш семейство, ако то ще се случва без твое участие?“

Вихреното ежедневие е перфектната подго­товка за ролята й на Кейт Реди в най-новия филм с нейно участие – „Скъпа, няма не мога“. Кейт е финансов директор и майка на две мал­ки деца, която се опитва да носи няколко дини под мишница. Налага й се да пътува по рабо­та, съпругът й (Грег Киниър) мрънка, свекърва­та е недоволна, детегледачката (Джесика Шор) поема нещата в свои ръце, а най-добрата при­ятелка (Кристина Хендрикс) се намесва. Сцена­рият е смес от съчувствие и сатира и изобил­ства от комични моменти, добре познати на всяка работеща майка, като например: Кейт пристига на работа и установява, че по реве­ра на строгото й сако има тесто за палачинки. Или: Кейт едва се сдържа да не се почеше по гла­вата по време на важна презентация, междувре­менно получава есемес от училище, че дъщеря й има въшки.

„Обожавам тази роля и е ясно, че с Кейт сме сестри по съдба – разказва Сара Джесика. – Ето, днес се опитах да се облека по-прилично, но ина­че има голям шанс това да не е така, когато излизам от къщи рано сутрин.“ Всъщност тя изглежда направо супер в жълта рокля без ръка­ви, наметната с широк пуловер едра плетка, с изчистени балеринки, чанта Chloe и слънче­ви очила Chanel. А дори и да я срещнете случай­но на улицата, ще установите, че с годините е развила усет за съчетаването на най-обикнове­ни дрехи в ефектни и същевременно адекват­ни на ситуацията визии. Но както сама призна­ва, тя няма нищо общо с Кари, колкото и убе­дително да я играе. „Животът на Брадшоу е коренно, коренно различен от моя. Ролята ми достави огромно удовлетворение като актри­са и промени всичко в моя свят по един неверо­ятен начин, но аз не съм луда маниачка на тема обувки. Не мисля за дрехи по цял ден, макар че много уважавам модната индустрия. Докато при Кейт нещата са ми доста по-близки.“ Около нас в ресторанта присъствието на Сара Джесика предизвиква притихнало въодушевле­ние. Всички седят малко по-изправени на столо­вете си и блестят една идея по-ярко, сякаш ней­ната звезда светлина ги е окъпала. Начинът й за справяне със славата е да застане лице в лице с нея. Тя не се крие като много други знаменито­сти, въпреки че папараците проследяват вся­ко едно движение, което прави – от момен­та, в който тръгне с Джеймс Уилки на учили­ще, до прибирането й вкъщи следобед. „С вре­мето започваш да разбираш мотивацията за високите огради и недостъпните железни вра­ти, зад които живеят някои от колегите ми – казва Сара Джесика, докато си налива чай. – Но аз не мога да си представя да съм откъсната от света. В един момент това ни изглеждаше като привлекателен вариант. Разглеждахме раз­лични извънградски къщи, фантазирахме си как ще ги обзаведем, но в моята глава непрекъсна­то се въртеше следната картинка: 9 часа вечер­та и…“ Тук тя изиграва ситуацията, почуквай­ки с пръсти по скръстеното си коляно, с поглед забит някъде в нищото. „Прекрасното на НЬ Йорк е, че трябва, направо е неизбежно да се слееш с цяла тълпа други хора в мига, в който излезеш от външната врата. Това наистина ми харесва.“ Да не говорим за културния живот и факта, че Матю, кореняк нюйоркчанин, работи основно на Бродуей. „А ако нямах деца, аз също щях да ходя на театър или балет почти всяка вечер“, допълва Сара Джесика. Разговорът се насочва към актьорската й рабо­та и тя признава, че след всичките тези годи­ни продължава да има сценична треска: „Губя апетит. Когато започнахме снимките на „Скъ­па, няма не мога“, още в средата на първата седмица плачех и се извинявах на всички. Чувст­вах се толкова ужасно и неудобно, сякаш съм предала режисьора. Ако можеха да не ми казват кога работи камерата, всичко щеше да е ОК. В първоначалния период на всеки филм съм така. Но красотата на целия този стрес е, че винаги си намираш другарче по нерви. Когато се появи Пиърс (Пиърс Броснан играе неин колега, с кого­то имат тръпка – бел.ред.), той беше толко­ва видимо притеснен, че аз доста се успокоих.“ Мда, какво по-хубаво от това да разбереш, че м Джеймс Бонд го гложди под лъжичката. Въпросът, който сигурно са й задавали най-често през последните години, е, какво я накара да излезе от отъпканата пътека на „Сексът и градът“, който продължава да е многомили­онен бизнес. Простичкият отговор е: „Зна­ех, че трябва да продължа напред. 20-часовите работни дни вече не бяха възможни, след като станах майка. Преди да имам деца, не ми беше трудно. Напротив, адреналинът ме зарежда­ше невероятно. Нямах съмнение, че трябва да приключа със сериала, защото той изискваше и заслужаваше голяма част от бремето ми, a as всъщност повече от всичко на света исках да бъда родител.“

И така, как се справя Сара Джесика като май­ка? С помощта на желязна организация, силна воля и твърдо поставяне на границите. Така като я гледам, си мисля, че с тази комбинация би могла да постигне всичко, защо не и да сед­не в кметския стол на Нк> Йорк? Засега тя насрочва всички свои бизнес срещи, след като заведе Джеймс Уилки на училище, но преди близначките да се събудят от следобедния си сън. „Имам чувството, че ако ме няма само до 3.30, щом ме виждат всеки ден, когато отворят очи, не е толкова страшно.“ Никога не говори по мобилния си телефон, освен в спешни слу­чаи, и пише само есемеси и имейли. През уикендите бягат от града в Хамптънс, а понякога прекарват ваканциите си в семейната къща на Mamlo в Ирландия, макар че тя е тол­кова малка, че още не са измислили къде ще побе­рат в нея леглата на близначките. Мечтае си в неделя сутрин да четат с мъжа си вестници на плажа, но това никога не се случва. В момен­та приятелският й кръг включва основно май­ки от училището на Джеймс Уилки, с които отношенията им са се разбили във времето по един съвсем естествен начин. Това лято Сара Джесика, Матю и децата прекараха заедно с техните семейства в Италия, където отпраз­нуваха втория рожден ден на момичетата. След дългата и подробно отразена от жълти­те вестници битка на Сара Джесика с безпло­дието, Лорета и Табита бяха родени от сурогатна майка. Лорета е по-едричка и смела от Табита, която е мъничка, с маслинена кожа и огромни кафяви очи. „Табита е много срамежли­ва – разказва Сара Джесика. – Когато се качим в асансьор, започва да трепери, страшно е слад­ка, като Бамби. А Лорета се е метнала на мъжа ми, с пронизващи сини очи. И е доста по-нахакана.“

Хубавото на късното майчинство е, че си мно­го по-търпелив родител, категорична е Сара Джесика. „Имала съм достатъчно възмож­ности да правя неща, които ми доставят удо­волствие, като например да спя. Спала съм до 11 в продължение на дълги години. В момента единственото, което ме притеснява, е енерги­ята, която ми трябва, и дали ще мога да я под­държам. Сещам се за периода, в който Джеймс Уилки израстваше, и всички усилия, които положих, а сега ще трябва да ги умножа по две.“ В професионалния си живот Сара Джеси­ка продължава да променя правилата. „Преди си мислех, че това е възрастта, за която ще трябва да се притеснявам. Когато работата ми ще намалее, няма да има хубави роли за мен и ще се чувствам изолирана, отчаяна и при­нудена да снимам някакви неща, които всъщ­ност не ми харесват особено. Но сега съм тол­кова заета, че някак си не виждам пред себе си въпросния период на залез. Не казвам, че той няма да дойде и да ме цапардоса по глава­та като един тон тухли, на този етап обаче намирам работа, която истински ме вдъхновя­ва.“ През декември тя ще се появи в „Нового­дишната нощ“, от режисьора на „Деня на влю­бените“ Гари Маршал, където ще си партнира с Робърт де Ниро, Мишел Пфайфър, Холи Бери, Зак Ефрон и още цял куп звезди. А в момен­та обмисля графика си за догодина и дали да не излезе извън хоризонта на обичайните си роли, като приеме да участва в трилър. Времето напредва и Сара Джесика осъзнава, че е закъсняла – нещо, което явно рядко се случ­ва. „О, боже, 11.59 е, – възкликва тя. – Трябва да изтичам до вкъщи да се преоблека, защото имам бизнес среща в 12.15 ч.“ След което бук­вално хуква по улицата към своя апартамент, а след нея се вее конската й опашка.

Вижте интервю със Сара Джесика Паркър за филма „Сексът и Града“: