В края на лятото нашите организираха ремонт на вилата и ме командироваха с дядо там. Не че не ми беше забавно – беше пълно с „пришълци“ на моята възраст, но си имаше и доста работа.

В малкото време, когато бях освободен от длъжността „момче за всичко“, обикалях с колелото из цялото село. Бях научил наизуст всяка пътека, всеки завой, всяка уличка и всичко, което се намираше в магазините.

Една събота дойдоха по-специални майстори, за които трябваше да купя бира и лимонада за обяд. Качих се на колелото, закачих на кормилото двете торби с празни бутилки и се понесох. Реших да пазарувам от най-близкия магазин, до който обаче се стигаше по най-трудното трасе – трябваше да мина по един черен път и да се спусна по един разбит баир. Не му мислих много – това не ми представляваше никакъв проблем, защото бях минавал оттам толкова често, че и със затворени очи щях да се оправя.

По едно време усетих, че колелото се засили. Знаех и че от време на време спирачката изпуска, но понеже нямаше много къщи и народ, не ми пукаше и не ме беше страх. За беля обаче пред мен, баш по средата на и без това тесния път, стояха двама старци, които си говореха. Беше ми ясно, че няма как да спра, да крещя „Па’й сеее!“ беше излишно, оставаше само да ги заобиколя. Да, ама точно като стигнах до тях, старците решиха да си тръгнат. Малко трябваше, за да се разминем без инцидент, но единият дядо ме видя и се закова на място. Аз не можах да реагирам на мига и се блъснах в него. Той падна като отсечен и от устата му започна да излиза пяна. Другият ме натири да викам доктор, който – за късмет – живееше наблизо. Скочих от земята, вдигнах колелото, но… Какво да ви кажа – кормилото успоредно на гумите, предната капла увита на осмица… Все пак колкото можах бързо, се добрах до доктора. Оказа се обаче, че той отишъл в спешното. Хайде, газ до града, добре че дотам бяха само 2-3 км. Влязох съвсем шашнат и един мъж с бяла престилка ме попита какво става. Обясних му, че съм блъснал човек с колелото, а той започна да се смее с глас. Колкото повече му обяснявах, че не го пращам за зелен хайвер, той толкова повече се смееше. Побеснях и му изкрещях, че докато се обясняваме, старецът може да гушне букета. Докторът изведнъж осъзна, че наистина съм уплашен, и ме качи в линейката – да ги водя на местопроизшествието.

Като отидохме, блъснатият вече се беше симфирясал, а другият го изтупваше от прахта и сухите клечки. Докторът го последва в дома му, за да е сигурен, че всичко е наред, а аз вдигнах торбите с бутилките – бяха оцелели само три, и си продължих по пътя към магазина.

Като се прибрах, дядо бая ми беше набрал, че съм се забавил толкова, и ме чакаше с една гьостерица. Майсторите бяха откачили от жажда, но като им разказах как съм станал причина за пътно-транспортно произшествие и как после е трябвало да се погрижа за ранения, като придружа линейката, мъжете първо ме изгледаха с недоверие, после дълго се смяха от сърце – точно като доктора в спешното.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com