Илюзията е нож с две остриета

Илюзията не е така безобидна, както изглежда на пръв поглед

Тя е способна да вдигне от леглото смъртно болен, да му обещае изцеление и може би дори да го излекува. Тя формира волята, подкрепя унижените и оскърбените с надежда, че мъчителите им ще получат заслуженото.

Но този медал има и обратна страна – от света на невинните илюзии често води пряк път към сълзите. Защото не всички от тях се реализират и тогава обидата и разочарованието се стоварват върху нас с цялата си тежест. Коя девойка не е мечтала за принца на бял кон, който ще я обикне от пръв поглед, ще я заведе в приказно кралство и цял живот ще я носи на ръце? Но когато въпросната девойка се прости с илюзиите си, тя е обречена на страдание. Но няма кого да обвинява…

Между другото, и „принцовете“, които не са оправдали очакванията, също не са за завиждане: мечтателните принцеси непрекъснато ги упрекват – ту конят им е стар, ту замъкът – малък.

Любовните илюзии са полезни само за творците, тъй като те могат да живеят и да творят само в състояние на постоянна влюбеност.

А като цяло, илюзията е опасно нещо, особено когато човек би могъл да предприеме нещо, да повлияе на хода на неблагоприятните събития, но дори не му хрумва: той е сит и пиян със своите празни фантазии и му е комфортно в измисления му свят.

Липсата на илюзии, безспорно, ощетява нашето съществуване, но и живот, изграден върху празни мечти, също не е живот, пише вестник „Феномен“.