Не съм жена на повикване! Питам се – докога в България ще има мъже с такова мислене?
Няма към кого да се обърна, затова – когато ми е най-тъжно – пиша до Вас. Както е казал поетът – от никъде взорът надежда не види. Нима аз съм най-нещастната жена в този свят? Прокълната ли съм до края на дните си да бъда сама?
Запознавам се по интернет с нови господа. И на всеки от тях второто изречение е – как си в секса? Мисля, че един нормално разсъждаващ човек никога няма да говори глупости на дама, която не познава, и да й пише глупави sms-и. Като трезва, културна и възпитана жена, смятам, че ако хората търсят другар в живота си чрез обяви, не означава, че са пропаднали. А може би аз съм със стари разбирания? Мисля, че когато двама души се съберат заедно, сексът идва от само себе си.
Един от господата, които ми се обадиха, ме покани на заведение. То се оказа ресторант в хотел, в който той предварително беше платил стая. И след като си тръгнахме, настояваше да се качим в нея. Отказах му – не съм жена на повикване. В този момент той ми удари шамар с думите: „Само к…..е ядат и пият и след това бягат, без да се отчетат!“ Отговорих му, че аз търся човек за цял живот, а не за два часа. Качих се на автобуса и се прибрах.
Питам се – докога в България ще има мъже с такова мислене? В повечето от тях е останало от миналото собственическо чувство над жената. Докога ще ни приемат като робини и слугини, а те ще си правят с нас каквото си поискат и ще ни третират като животни? Не знам дали у нас има истински мъже. Може би чрез близки и познати трябва да си търся половинка в чужбина, ако ще и в Австралия да е. Знам, че има чужденци, които живеят в нашата прекрасна страна – англичани, италианци, швейцарци, белгийци и др. Ще се радвам, ако някой ми се обади. Мисля, че знаят малко български, а пък аз съм упорита – ако някой държи на мен като жена, ще науча неговия език.
Не мога да задължа дъщеря си да е винаги до мен. Тя е на 22 г., има си приятел, с когото живее. Казва ми: „Мамо, намери си човек, който да е до теб. Мъчно ми е да те гледам вечно сама. Няма кой да ти даде една чаша вода, ако ти стане зле.“ Когато те са ми на гости и си тръгнат, заспивам с плач. Самотата ме погубва. Сама отгледах дъщеря си от бебе, защото е мъж развратник не се живееше. Него го интересуваха само парите и жените. И защо сега, когато детето ми си взе хляба в ръцете, а аз имам възможност да бъда щастлива, всяка вечер да оплаквам нещастния си кучешки живот?
Малина
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
ДОКАЗАНО – любовта ни прави глупави!
Leave a reply