И това все още е възможно!
Съпругът ми има един братовчед, казва се Киро, обаче той го нарича Кирчо, защото е закръглен. Кирчо отдавна прехвърли 40-те, но все още е ерген. Не сме чули да си има приятелка. Той „е винаги с нас, където и да ходим, и съпругът ми го възприема като домашен любимец. Закача го на тема килограми или се присмива на умствените му възможности. Като прекали с алкохола обаче, преминава на сексуална вълна. Започва да го разпитва дали още е девствени дали изобщо е виждал гола жена. А Киро само си мълчи и се усмихва. Тогава моят направо експлодира, вдига ми полата нагоре, разтваря ми краката и го пита: „Харесват ли ти бедрата на кака ти Ваня? Аз съм ти роднина, ама тя не е. Можеш ли да я опраскаш, ако ти я пусна?“ В началото се срамувах, но после ми стана забавно и се включвах в играта. След време пък започнах да изпитвам възбуда, като се замислех как ли ще се чувства в опитните ми ръце един 40-годишен девственик. Тези истории често се повтаряха, ала Кирчо все така си мълчеше и се усмихваше.
Тази пролет, когато бяха многото почивни дни от 1- ви май до Гергьовден, мъжът ми каза:
Ваня, намислил съм да си направим една хубава екскурзия в Родопите. Мой колега ще ни запази къщата за почивка на свои роднини, ще купим едно агне и местният майстор ще ни направи чеверме по родопски. Мисля, че ще си прекараме добре. Какво ще кажеш?
Знаеш, че обичам планината – отвърнах му. – Ще вземаме ли и Киро?
Как ще тръгнем без Кирчо, с кого ще се бъзикам, като си пийна – разсмя се моят.
Решихме и тръгнахме. Къщата беше великолепна – имаше спалня и трапезария. Кирчо се настани в трапезарията. На другия ден дойде майсторът на чевермето с агнето. Въртя го около 6 часа и каза, че е готово – като сме го тръснели, месото щяло да окапе само. Постелих чиста хартия, мъжът ми и Кирчо хванаха агнето от двете страни, тръснаха го и наистина остана само скелетът.
И като се започна едно пиене и ядене, не ти е работа. Мъжете толкова се разгорещиха, че се съблякоха голи до кръста. Моят пляскаше Кирчо по дебелото коремче и го питаше колко мръвки е погълнал и още колко може да поеме. Кирчо се усмихваше и лапаше лакомо. Към полунощ вече се запиха яко. Мъжът ми излезе на верандата и повика братовчед си:
Виждаш ли оня връх отсреща, Кирчо? Утре рано ще го изкачим. За мен и кака ти Ваня съм сигурен, за тебе обаче не съм убеден, че ще успееш.
Аз пък за теб не съм сигурен, че ще го изкачиш след толкова пиене, братовчеде – за първи път изрази съмнение Кирчо.
Кой, аз ли, бе? Аз и сега да тръгна, ще го покоря – кресна му моят. – Ама ти с това шкембе едва ли ще успееш. Ако обаче превземеш върха, за награда ще ти пусна кака ти Ваня.
Кирчо нищо не каза и отиде да си легне.
Мислех си, че на сутринта моят ще е забравил за пиянските си брътвежи, ама той, макар и махмурлия, извика: „Хайде да тръгваме!“ Взехме си само вода и потеглихме. Съпругът ми беше най-отпред. Вървяхме почти час, когато той се подхлъзна на една скала, обрасла с мъхове, падна и си нарани коляното. Спряхме и аз предложих да се връщаме. Той обаче каза да продължим. Щял да ни изчака там. За обещанието, дето го даде на Кирчо, нищо не спомена. Каза ми само аз да водя, защото бях по- опитната.
Тръгнахме с братовчеда нагоре. Не бях пила вечерта и вървях без затруднения. Обръщах се само от време на време да видя дали Кирчо не изостава. Той ме следваше упорито. Вече бяхме на самия връх, когато се подхлъзнах и аз. Кирчо ме хвана – отначало за кръста, а после и за гърдите. Не каза нищо за снощното обещание на съпруга ми, а направо си взе полагаемото. Любеше ме и по нищо не личеше, че е девствен. А на мене ми стана хубаво. Не съм сигурна дори, че ако и друг път си поиска, ще му откажа. На мъжа ми, разбира се, изобщо не споменахме какви ги свършихме на върха.
Ваня
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Как да го направиш ако ти е за първи път?
Leave a reply