Как да се научим да разбираме вътрешния си глас

По отношение на интуицията единно мнение няма

Някои я боготворят, твърдят, че се вслушват предимно в нея, възприемат я като необяснима сила. Други тотално я отричат, смятат, че тя е противоположното на рационалната мисъл и всъщност по-скоро би ни объркала, отколкото да ни помогне. Но има и трети -които вярват, че разумът и интуицията са неизменно свързани и са просто различни проявления на силата на човешките способности.

Духовният учител Екхарт Толе твърди: „Мисленето не е синоним на съзнанието. То е само една от неговите страни. Мисълта не може да съществува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене.“

Следователно интуицията е просто едно от проявленията на нашето съзнание и трябва да има също толкова голямо значение като рационалното мислене. И наистина – много са духовните учители, които описват интуицията като връзка с по-висш разум, като дълбок вътрешен глас, като ехо от подсъзнанието… Те вярват, че чрез нашите необясними усещания ние можем не просто да предусетим какво ще ни се случи, но и да променим сами живота си. Защото именно интуицията е висшата сила, която е кодирана у всеки от нас.

Най-широко разпространеното твърдение е, че интуицията и разумът се противопоставят. Факт е, че по-рационално настроените хора по-трудно приемат концепцията за интуицията. В книгата си „Интуицията – път към подсъзнанието“ обаче Хосе Силва твърди, че не е нужно да вярваш в интуицията или дори да я признаваш, за да я използваш. Той дава примери с много хора от големия бизнес, които твърдят, че слушат само разума си, но често разказват за спонтанни идеи, които са им хрумнали случайно и са променили изцяло бизнеса им. Именно тези спонтанни идеи са породени от интуицията. Силва го обяснява с това, че интуицията не е просто „гласът на душата ни“, както смятат някои, а всъщност е способността ни да мислим по различен начин.

Много учени обаче не отричат интуицията, не я приемат и като някакво духовно проявление, а напротив – като неразделна част от разума ни.

Психиатърът Фредерик Гудуин говори за интуицията като за натрупване на неосъзнати знания, които в подходящ момент използваме. Той дава пример с това, че всекидневно нашият мозък получава много повече информация, отколкото ние осъзнаваме, и дори и без да е осмислена на рационално ниво, тази информация се складира и в подходящ момент ние просто се възползваме от нея, без дори да си даваме сметка за това, пише вестник „Феномен“.