Имам необяснима дарба – виждам в бъдещето!

vijdam v budeshteto

Имам очи за невидимите събития, които дебнат чове­ка зад ъгъла.

Всички малки деца искат да правят добрини. Моми­ченцата мечтаят да бъдат като феята със сините коси – да раздават радост на дру­гите само с махване на вълшебната пръчица. Аз не мога да правя това, но имам очи за невидимите все още събития, които дебнат чове­ка зад ъгъла.

Тази дарба открих у себе си още като дете и тя първо ме изплаши. Грижливо кри­ех тайната си, за да не раз­берат другите и да ми се сме­ят, или да странят от мене. Бях малка, но осъзнавах, че ако се издам, вече няма да съм като останалите, а това може да е страшно. Мечта­ех да се омъжа и да съм оби­чана, да родя поне три деца, исках къща и градина…

Когато пораснах обаче, няколко пъти се изкуших да кажа на приятелките си как­во ги чака, ако направят това или онова, ако се срещат с този мъж, ако приемат тази работа, ако отидат на тази ек­скурзия… Не беше нищо осо­бено за мен, виждах го ясно като на кино, където кадър след кадър ти показват как ге­роят расте, влюбва се, стра­да, катастрофира… Исках да им помогна, да ги предпазя, но резултатът се оказа чудо­вищно неприятен – намрази­ха ме. Дистанцираха се от мен, пуснаха дума, че урочасвам хората край себе си от завист. А когато годеникът на първата ми братовчедка я изостави заради друга, как­то й бях казала, върху мен се изляха тонове помия. Даже роднините ми ме оплюха и обвиниха в какво ли не. Мно­го ми беше тежко, ядосвах се на себе си, че не опазих тай­ната. Изселих се от родния си град и отидох в столицата. Уви, човек не може да избя­га от това, което носи в себе си.

След време се наложи от­ново да се преместя, този път в малко градче на грани дата. Моята дарба ме лиши от много неща – нямам гад­же, никога навярно няма да имам деца, постоянно ме измъчва безсъние, нервите ми са опнати до краен пре­дел. Всеки ден и час трябва да решавам без чужда по­мощ какво от това, което знам и виждам, да пусна навън и кое да премълча и да скрия. Всъщност това от­давна не е моя тайна. Даже малките деца на съседите ме гледат с уплашени очи и не дават да ги пипна и погаля. И те усещат, че има нещо странно у мен. Налага се да се примиря, да приема, че това е моят живот, моят жре­бий. Възможно е висшата сила, която ми даде този „по­дарък“, един ден да си го взе­ме обратно и тогава ще бъда отново свободна. Нищо няма да виждам, нищо няма да усещам. Няма да знам, че училищният автобус ще ката­строфира, че хазяйката ми има брат, който живее на­близо под друго име, че магазинерката от кварталната бакалия отглежда цвете, ко­ето ще й създаде голям здра­вословен проблем. Ще бъда като всички. Дали ще бъда щастлива тогава? Напразно се питам денонощно, но от­говор не получавам. Засега.

 

Различната

 

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

2 коментара

  1. Magdalena says:

    Ne razbiram zashto , triabva da go kriesh. Prosto go pokazi na celia sviat. Tova e tolkova hubavo. I az bih iskala da moga da imam takava darba

  2. Следващият кадър says:

    Смея да твърдя, че грешиш за нещо – че няма да имаш гадже и дете. Ако четеш тази страница от време на време, ти предлагам следното: открий ме и с най-голямо удоволствие ще променя тази твоя мрачна прогноза. Мога да бъда и по-информативен, но не смятам за нужно да обиждам ясновидка, казвайки и неща, които тя би могла да види и сама. Така че както винаги клишето е вярно: щастието зависи само от нас самите. :)

Добавете коментар