В Талмуда се разказва, че цар Соломон бил велик магьосник, който дължал своята прозорливост на вълшебния пръстен, с който викал демоните
От дълбока древност този накит бил задължителен атрибут в окултните практики и изпълнявал ролята на амулет. Битуват много суеверия, според които той „помни“ тревогите и радостите на своя притежател. Ето защо наследствените фамилни пръстени се пазят като очите, без значение каква е действителната им стойност.
Много обредни практики се коренят в мистерията, обгръщаща пръстена. Сред тях е и нашият обичай ладуване, наричан още топене или напяване на пръстените. Той се изпълнявал на Василовден, Гергьовден и Еньовден. Представлява гадаене за женитба и наричане за щастлив брак, като пожеланието и сбъдването му се „отключват“ с потапянето на моминския пръстен във вода.
Пръстенът в повечето култури е символ на завършеност и хармония, но също и на власт и мощ. Той също така е възприеман и като символичен щит срещу злото.
Най-използваният накит и от жени, и от мъже невинаги е носен само на ръката. По волята на модата в различни епохи бил пришиван към рокли, окачван с шнур на шията, привързвай с черна панделка към китката. Именно така го носели дамите в Англия през XVII в., докато по същото време мъжете в Германия го зашивали на шапките си.
В Китай пръстенът има пряко отношение към здравето – според иглотерапията през всеки пръст на ръката минава енергиен меридиан, който регулира работата на жизненоважен орган. Халката от благороден метал въздейства на енергийния поток, затова пръстени се слагат на всички пръсти, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply