Има ли полза от материалните стимули при възпитанието на детето?

Към третата година от живота си детето се самоопределя като отделен индивид

Човечето, което доскоро е възприемало отражението си в огледалото като“ той“ или“ тя“, се превръща в Аз. То започва да води война за собствена територия и за ужас на родителите слага начало на един дълъг епизод със заглавие „Ще правя каквото си искам“. Това противодействие на правилата и ограниченията, несъгласието с родител ските „така трябва“,“ съобразявай се“, “ имай предвид“ и желанието за себедоказване продължават до превръщането му във възрастен. Търсейки себе си, детето се опитва да се измъкне от хватката на възпитанието.

В своя стремеж да предизвикат желаното поведение родителите често прибягват към подкуп под формата на материална награда, като използват формулата – „Ако ти направиш…, тогава аз…“. Според мнозина това е и начин да научат детето, че пари се изкарват с усилия. И очакват, че след като то разбере каква е стойността на парите, ще ги харчи разумно. Обещанието и връчването на награда обаче трябва да е добре премислено и регламентирано от родителите. Обещанието за нов мобилен телефон при успешно завършване на учебната година, даването на петолевка за отлична оценка, оправено легло, почистена масата или изхвърлен боклук е подход, който по-често носи вреда, отколкото полза. Той изкривява детските разбирания за добро поведение и възпитава манипулативно държание – детето започва да поставя условия и да влиза в ролята на определящ правилата (на принципа „Ще го направя, ако…“), т. е. стига се до своеобразна размяна на ролите между родител и дете, пише вестник „Всичко за семейството“.