Повечето мъже не могат да си представят, че ще си стоят вкъщи да гледат децата и домакинството, пък жена им ще работи и ще издържа семейството.
Това някак не изглежда достатъчно „мъжко в общество като българското със силни патриархални традиции. Понякога обаче обстоятелствата налагат ролите да се разпределят точно така. Въпрос на интелигентност е партньорите да превърнат ситуация не в убиец на брака, а да намерят в нея нови възможности за развитие на връзката.
МЪЖКАТА ИДЕНТИЧНОСТ
Според известната психоложка Елизабет Бадентер, автор на „Единият е другият“ и „XY на мъжката идентичност“, проблем съществува, когато всеки от партньорите се олицетворява единствено с първичната си, определената от пола идентичност. Тя съветва мажете да не възприемат грижите за децата като посегателство срещу мъжествеността им, а напротив – като начин да я обогатят.
ДА СЕ РЕАЛИЗИРАШ
Усещането за цепех е съвсем лично. За едни хора то означава да печелят много пари, за други – да работят каквото им харесва, 3а трети – да имат време за децата си. В „Мотивация и личност“ Ейбрахам Маслоу подчертава, че това усещане няма нищо общо с пола. Това, че мъжете се чувстват по-удовлетворени, когато се реализират професионално, не им е заложено природно, а им е наложено от обществото. Ако един мъж чувства необходимост да боде преди всичко баща и да отделя много време на децата си, той не бива да потиска тези свои нужди. Оставането вкъщи може да му донесе повече удовлетворение, отколкото работата в офис.
ОСТАВАНЕТО ВКЪЩИ = КАСТРАЦИЯ
Френската психоложка Софи Кадален разкрива, че при някои може социалният статут и сексуалността са неразривно свързани. Именно затова те трудно приемат факта, че не работят, и за тях професионалното бездействие е еквивалент на кастрация. Те могат рязко да загубят интерес към партньорката си, да виждат в нея човека, от когото са финансово зависими. При други обаче новата роля може да разкрие нови сексуални хоризонти. Всяко разнообразие е добре дошло.
УМНАТА ЖЕНА НЕ СЕ ПРАВИ НА „ГЛАВА“
От изключително значение 3а стабилността на двойката е отношението на жената. Ако тя се вживее в поста „глава на семейството“, защото издържа всички, и потиска можа си, сама ще подпише смъртната присада на брака си. Много е важно тя да оценява усилията на мъжа, да разбира обърканото положение, в което той се намира, и най-вече да насърчава децата да приемат ситуацията като друг вариант 3а разпределение на ролите в семейството, а не като неуспех 3а бащата. Жената трябва да е наясно, че ако на нея й е трудно да си стои вкъщи и да бъде „просто домакиня и майка“, на мъжа му е сто пети по-трудно, защото той трябва да се пребори със социални предразсъдъци.
Ако съумее да го направи, наградата е голяма. Най-ценното е мъжът да открие, че може да се реализира и на друго поприще освен професионалното и че да отгледа щастливи успешни деца е много по-стойностно постижение от всяко повишение в службата.
Leave a reply